Внесен в точното време, азотният тор се усвоява по добре, като същевременно се ограничават загубите от амонячно изпарение и просмукване в дълбочина.
Азотното торене е един от факторите за висок добив при царевицата. Въпреки това нуждите от азот се променят през различните етапи от развитието на растението. От сеитбата до 6-8 лист царевицата усвоява едва 2% от общото количество азот необходим за нейното развитие. След това от 8-10 лист усвояването на азота се увеличава, като достига максимума по време на цъфтен и се прекратява при достигане на 50% влажност на зърното. В периода между 6-8 лист и цъфтежа, царевицата усвоява 85% от необходимия и азот.
Ако азотното торене не се извърши в правилния момент, когато растението се нуждае от него, почвените микроорганизми в последствие ще затруднят усвояването на азота от растението, като минерализират част от попадналия тор в почвата. При разделяне на торовата норма от значение за правилното усвояване е равновесието мажду наличието на азот в почвата и неговата усвояемост от растението. С това се цели подобряване на ефективността от торенето. Следователно основното азотно торене ще бъде в фаза 6-8 лист на царевицата.
Как да разделим азотното торене?
В по голямата част от случаите, двукратното азотно торене при царевицата е идеално за да бъде обезпечена с азот по време на нейното развитие. Количество от 50 кг.N на хектар внесен присеитбено е достатъчно. За тези, които практикуват начално торене, не азота а фосфорът дават ефекта на жизненост. Азотът играе само второстепенна роля на този етап от развитието на културата и неговата ефективност е по-ниска в сравнение с по-късните приложения. Останалото количество азот необходимо за достигане на планирания добив трябва да бъде внесен в фаза 6-8 лист на царевицата.
В случаите, че почвите са леки и са податливи на азотно излужване, следва азотното торене да бъде разпределено по следният начин. 20-30 кг.N/ха внесен присеитбено в допълнение към фосфорния тор. 30-40 кг.N/ха в фаза 2-4 лист (или 50-70 кг.N/ха, ако не е внесен присеитбено). Останалото количество тор трябва да се внесе в фаза 8-10 лист или с последната възможност за механизирана обработка.
В определени ситуации, когато запасеноста на почвата с азот преди сеитбата е достатъчна и няма нужда от присеитбено внасяне, еднократно торене в фаза 6-8 лист е достатъчна. Опитно е доказано, че трикратното торене с внасяне на азот в фаза цъфтеж, не оказва влияние върху добива.
Каква форма на азот да изберем?
Амониевият нитрат е най-ефективната форма на азот, защото е по-малко податлив на изпарение. От друга страна, карбамида е особенно чувствителен на загуби от изпарения.
Инкорпурирането на уреята в почвата на дълбочина 10-15 см, дава същият ефект като амониевият нитрат. Ако тора се разхвърля на повърхността, препоръчително е в рамките на 24 часа да се инкорпурира в почвата, за да се подобри ефекта от него.
Когато е избран карбамид като източник на азот, за да се предотвратят изпаренията в амонячна форма, торът трябва да се внесе преди дъжд или да се използват инхибитори на уреазата.