Интегрирана растителна защита (ИРЗ) означава внимателно разглеждане на всични възможни начини за растителна защита и последващо интегриране на подходящи мерки, които възпират развитието на вредители по културните растения като се запазва употребата на продукти за растителна защита, когато е икономически и екологически обоснована с цел намаляване на рисковете за човешкото здраве и околната среда. ИРЗ допринася за развитието на здрави растения с възможно най-малко смущения в агро-екосистемата и насърчава естествените механизми за контрол над вредителите.
Преди да се предприемат действия трябва да се определят вредителите, техните гостоприемници и полезните видове.
Причината за проблема и свързаните с него растителни и животински видове трябва да бъдат добре идентифицирани. За много от проблемите по растението, щетите не винаги са свързани с насекомни, акари или болести. Ако не може да се намери вредител трябва да се вземат под внимание абиотични фактори – слънчев пригор, вятър, застудяване, недостатъчно влага и др.
В случай, че откриете някакъв вредител задължително е той предварително да бъде определен. Трябва да се запознаете с неговия жизнен цикъл – кога и при какви условия се развива, коя е вредната форма (ларва или възрастно), коя част на растението уврежда, колко поколеня има на сезон, кога се извежда борбата срещу него. Не се фокусирайте само върху вредителите, а потърсете и се съобразете с полезните видове по растението. Те могат да свършат работата на пестицида.
Създаване на система за мониторинг на вредителите.
Редовното наблудение на плътността на вредителите и техните естествени врагове, извесни като полезни видове е основен принцип на ИРЗ. Методите за мониторинг включват визуална инспекция, феромонни уловки, цветни лепкави капани и др. Воденето на записки, както за насекомите вредители, така и за тяхната популационна плътност е задължително. Съотношението между вредните и полезните видове трябва да се вземе под внимание преди да се приложат ПРЗ.
Определяне на прага на вредност.
Основният принцип на ИРЗ, е че определен брой вредители от даден вид трябва да бъдат толелирани и да не се предпиемат мерки срещу тях. Започва се с това дали вредителят ще нанесе икономически значими вреди върху растението. Какво ще се случи, ако не се предприеме пръскане? Прагът на вредност в селското стопанство се основава на икономически принцип. Той се определя от популационната плътност на ведителя, който поражда щети, равни на разходите за извеждане на борбата срещу него.
Оценка и прилагане на стратегия за борба.
Избира се стратегия, която ще бъде най-ефективна, икономична и ще има най-малко въздействие върху нецелевите видове и околната среда. Тя трябва да има най-малко въздействие върху полезните видове, като същевременно потискат вредните. Ако се избере пестицид, като средство за борба, полезните видове също ще въдат убити.
Наблюдение, оценяване и записване на резултатите.
Това позволява да се направи корекции при бъдеща стратегия за управление на вредителите. Записките трябва да се пазят. Те могат да помогнат в бъдещ период – коя стратегия работи и коя не.
Управление на насекомите.
Най-ефективните методи за управление на насекомите включват една или повече стратегии за управление. Прилагайки ИРЗ контролът върху насекомите може да се раздели на пет отделни категории.
Превенция.
Превенцията включва такива практики като използване на растителен материал и материали свободни от вредители. Превенцията включва и премахването на вредните насекоми, преди да могат да снесат яйца или да пренесат болести. Растенията трябва да се обследват редовно за да могар да се отрстранят вредните насекоми преди да се размножат.
Културен метод.
Културният метод е земеделска практика, която ограничава разпространението на насекомите и се основава на – правилно време на засяване и засаждане, фазата, в която растението се разсажда, контролиране на торенето и напояването в полза на растението, ротация на културите. Добрите санитарни условия, включително плановете за торене с органични торове ще намали нашествието на насекоми. Друг начин на културния метод е да се променят условията на околната среда като промяна на температура, светлина или влажност, ноето да създаде неподходящи условия за развитието на насекомите.
Механичен/физичен контрол.
Той включва ръчно събиране на насекомите и поставянето на примамки в които насекомите се укриват, а след това се въбират и унищожават. Почвена обработка в подходящото време за унищожаване на почвообитаващите насекоми или какавиди разположени в почвата. Друг механичен метод е поставяне на мрежи на прозорците на оранжерии и улавяне на насекомите с лепкави капани.
Биологичен контрол.
Биологичният контрол е използване на живи организми за контролиране на популацията от вредни насекоми. Успехът зависи от селективността, възпроизводството, адаптацията и способността на микроорганизмите да достигнат високи нива на ефективност. Добър пример са жищни или паразитни насекоми насочени към вредните насекоми. Като цяло биологичният контрол няма да унищожи вредителите, но ще спомогне за намаляване на популационната им плътност до нива не нанасящи икономически значими вреди. При използването на химичен контрол (инсектицид) трябва той да пъде подбран внимателно, за да не се унищожат и полезните насекоми.
Химичен контрол.
Химичният метод е използването на инсектицид с цел убиване на вредните насекоми. Преди да използване опреденен инсектицид прочетете инимателно листовката как се използва и по какъв начин действа на насекомите, кои насекоми убива и в каква фаза.
- Селективни инсектициди: химикали, които убиват определен вид насекоми или са насочени към специфичен жизнен цикъл на вредителя.
- Неселективни инсектициди: убиват всички насекоми, без значение дали са вредни или полезни.
- Контактни инсектициди: те убиват насекомите, само когато бъдат директно напръскани или мястото където се срещат най-често. Те са с бързо действи. Но трябва добре да покрият растението. За да бъдат ефектини трябва да влязат в контакт с вредителя.
- Системни инсектициди: те се абсорбитар от растенията, които се атакуват от насекомите. Когато вредителят се храни, той приема и част от инсектицида и така загива. Сиситемните инсектициди изискват време за да започнат да действат. Те могат да се прилагат, както за пръскане на листата така и почвено.
Управление на болестите.
Борбата с болестите, както и тази с насекомите се основата на няколко важни принципа. Макар, че контролът над болестите по растенията, често не е практичен или дори невъзможен, възможно е да се намали развитието на болеста и да се поддържа на приемливо ниво. По-долу са дадени основните принципи за борба с болестите по растенията.
Изключване (Карантина).
Изключването на болестите по растенията се съсътои от практики, насочени към превенция и ограничаване появата на болести като предотвратяване на ситуации, които спомагат за заразяване на растенията (проветряване на оранжерии, контролирано поливане и др.) или ограничаване на векторите (преносители на болести) и избягване засаждането на заразени растения или семена. Целта на този метод е да се наложи регионална карантина. Друг начин е да се засяват растения на места, където дадената болест не се среща.
Изкореняване.
Изкореняването се съсътои от елеминирането, унищожаване или инактивиране на патогенните организми след тяхното установяване. Това включва следните практики:
- Унищожаване на заразени растения.
- Дезинфекция на контейнери и инвентар.
- Дезинфекция на почвата, чрез фумигация, поливане с ПРЗ, соларизация или друг метод.
Тък като пълното ликвидиране на болестта, не винаги е възможно или икономически изгодно, този метод включва и редуциране на фитопатофените до приемливо ниво. Намаляване на нивата на заразата включва и културни практики, като унищожаване на заразените растения или части от тях, ротация на културите, унищожаване на междинните гостоприемници и превенция срещу насекомите вектори.
Защита.
Защитата е метод на химична или физична бариера между растението и патогена или вектора. Един е методите е третирането с контактен фунгицид или поливането с нематоцид (контрол над нематодите). Покриването на редовете с мрежа или агро воал, като превенция в насекомите вектори.
Имунитет.
Този метод е фокусиран, към използване на растения устойчиви на болести. Резистентността се постига, чрез промяна на генетичния код на растението, така че да бъде по малко чувстително на фитопатогена.
В методите за създаване на генетична устойчивост се използват два вида ресистентност. Вертикална осигорява мнго високо ниво на защита към определен патоген или негова раса. Хоризонталната устойчивост осигурява защита срещу много повече раси на патогена. И двата вида имунитет се използват в земеделската практика.
Избягване.
Този метод включва пактики, които спомагат за избягване на възможността за заразяване на растенията. Избор на дата за засяване или засаждане, подготовка на почвата, контрол над поливането и др. са все пактики спомагащи за избягване на заразяване. Не добре отцедливите почви, влагата и сянката могат да направят растенията податливи на заразяване. Засяването на растения на опримално растоянеи, подмяната на загинали със здрави и контролирано поливане и торене ще доведе до избягване на заразяване с много фитопатогени. Работете внимателно с растенията без да ги наранявате, защото това може да се окаже входна врата за болести.
Лечение.
Този метод за борба с фито патогените се основава на включването на контролен химичен агент в физиологните процеси на растението за справянето с патогена след вече възникнала зараза. Това са всички системни фунгициди.
Управление на плевелите.
Както при насекомите и фитопатогените и тук за да се предприемат действия за борба с плевелите, те трябва предварително да се идентифицират. Най-ефективните планове за управление на плевелите включват няколко стратегии за контрол. Те могат да бъда т разделени на пет части.
Превенция.
Този метод включва използването на сертифицирани семена не съдържащи плевели. Растителните остатъци за мулчиране и наторяване също трябва да бъдат свободни от плевели. Почистването на транспортните средства от растителни остатъци с цел предотвратяване разпространението на плевелни семена от една област в друга е също важен момент. Превенцията включва и премахването на плевелите преди да образуват семена или други вегетативни органи за размножение. По трудно е да се ограничи проникването на плевелни семена от съседни имоти.
Културен метод.
Той включва практики, с които се цели намалява количеството на поникнали плевели. Някои от тях са използване на подходящо време за засяване или засаждане, съпътстващи култури, мулчиране, контролирано торене и поливане на желаните растения, а не и на плевелите. Сеитбообращението е задължителен метод.
Механичен/Физичен контрол.
Този метод включва унищожаването на плевелите, чрез плевене, ръчно и механизирано окопаване, косене и почвени обработки.
Биологичен контрол.
Този метод включва използването на жив организам за справяне с нежеланата растителност. Той много рядко води до пълното унищожаване на плевелите. За целта най-често се използва добитък или насекоми. Успехът зависи от селективността, репродукцията, адаптацията и способността на биоагентите да достигнат високи нива на ефективност.
Химичен контрол.
Химичният контрол се извършва посредством хербиците. Прочете внимателно етикате и се запознайте как действа, защото той може да унищожи в вашите растения. Най-общо хербицидите се делят на пет групи:
- Селективни хербициди. Те унищожават пределен вид плевели. Например само житни или само широколистни.
- Неселективни хербициди. Те унищожават всякаква растителност въху, която попаднат. Една от тези химични съставки е глифозата.
- Контактни (вегетационни) хербициди. Те унищоават само растения, които са напръскани с него. За да бъдат ефективни трябва да имаме достатъчно листна маса и растението да бъде добре опръскано.
- Системни хербициди. Те се абсорбират от корените и листата и се движат свободно в цялото растение. Приложени на част от растението, те го унищожават напълно. Те изискват време за да започнат да действа и могат на се прилагат почвено или вегетативно.
- Почвени хербициди. Те могат да бъдат селективни или не селективни. Целта е да се предотврати поникването на плевелите.